Царят решил да си върне блудните синове... (За дъщерите нищо не се казва). Разбирайте, ще си връща обратно разпиления електорат и дори няма да го кори, че се е подвел по лукавите слова на оногова, който му е обещал власт...преди той самият да я е взел.  Ще агитира и млади дами до 40 години - от онези, които най-често са "жени на ръба на нервна криза". Старите монархисти (още живите) също ще са таргет-група на жълтата партия. Ще се обикалят райони, ще се нахъсват структури... И ако попитате лидера на НДСВ какъв е смисълът на живота (респективно на всичките тези усилия) той няма да ви отговори 42, а 41. 41-во Народно събрание.
НДСВ даде заявка за стягане на редиците и обяви пълна мобилизация на всички ресурси. Защото като Дамоклев меч над главите им стои угрозата да излетят като космонавти от властта и недай, Боже, от парламент номер 41. А след това да не оцелеят... Партия, която никога не е била опозиция, надали ще се научи да бъде такава... Когато си бил лорд, постът на конярчето никак не е за предпочитане. Момент, какво беше НДСВ? А, да, Царя!
Нашият Цар обаче не прилича на другите царе. В приказките Царят вади меч на всички, които се опитат да му смачкат кралството...и дава дъщеря си за жена най-често на най-глупавия от тримата братя. Та нашият Цар не вади меч никому. Той е кротък, дипломатичен, любезен, тих и... недостъпен.
Толкова дипломатичен, че гласът му не се чува, а в коалицията понякога изглежда, че стои в сянка, която сам си направи. Така любезен, че никога няма да го чуете да казва, че "гейове и мутри нямат място във властта". И така тих, че понякога сякаш го няма.
Истината обаче е жестока. Електоратът свързва НДСВ само с Царя и с никой друг. Няма жив човек, който да разпознава екипа на НДСВ, министрите и губернаторите на партията. Освен роднините им и журналистите. Всички познават само Царя. А той не говори. Среща с него е почти толкова възможна, колкото постигането на пълно душевно спокойствие.
По време на протеста на 14 януари народът викаше "Долу ДПС" и "Червени боклуци". За НДСВ - нищо. Ама не защото НДСВ са бели и добри, а защото просто хората ги забравиха. Те не могат да асоциират нищо с НДСВ освен Царя. А както гласи поговорката - Бог високо, Цар далеко! И се получава малко като при умрелите - за тях или добро, или нищо. А хората на 14-и избраха нищото.
Не е мисия невъзможна НДСВ да влезе в следващия парламент...Но Царя трябва да се приближи до електората си. И да си прехапе малко езика и да започне да хапе и да покаже характер. Все пак царят на джунглата е лъва... А лъва не се държи като агънце. Иначе него го изяждат. Да стоиш винаги в сянка и да дърпаш конците в добра посока без да се виждаш, е добре за някой, който не иска и не може да е повече от "сив кардинал". Но когато искаш да си Цар, трябва да се държиш като такъв. 
Един от министрите на НДСВ дори носталгично проплака, че му се иска неговата партия да води безкрайни дебати ала Борисов-Станишев. Не защото те водят до благоденствие за народа и конструктивна политика. А защото с тях ще са в устите на хората. Народът обича смелите и дръзките, а най-обича тези, които може да докосне. Тези, които често вижда, за които често чете и които гледа по телевизията. (Понякога ми се струва, че Анджелина Джоли е по-разпознаваема от НДСВ у нас). Пътеката е ясна, просто Царят трябва да слезе от колесницата и да тръгне сред хората. Сам и с тези, които иска да води със себе си. И ако може по-често от два пъти в годината. Да спомене тук-там, че идеите на НДСВ досега най-често са увеличили, я майчинството, я ученическата издръжка и гледат да спестят около 25 млн. лв. на данъкоплатците. Не е като да откриеш нов булевард или детска градина, но пак е нещо... 
Защото, ако ти е мило за хубавото, което си направил, макар и приписано на други, ще се прежалиш да станеш различен. Иначе се губи смисълът на живота.